437. Достъп до кръвообращението може да се осигури чрез:
A. венепункция
B. венесекция
C. нито едно от изброените
D. A и B | D. A и B |
438. Достъп до кръвообращението може да се осигури по:
A. венозен път
B. интраосален път
C. мускулен път
D. подкожен път
E. артериален път
F. интратрахеален път
G. всички изброени | всички |
439. Горна празна вена може да бъде канюлирана през вена цефaлика.
A. вярно
B. невярно | da |
441. Горна празна вена може да бъде канюлирана през вена базилика.
A. вярно | da |
443. Обичайните вени на горен крайник за осигуряване на периферен достъп до кръвообращението са медиана, цефалика, базилика.
A. вярно
B. невярно | dA |
445. Горна празна вена може да бъде канюлирана през периферна вена.
A. вярно
B. невярно | DA |
447. Горна празна вена може да бъде канюлирана през външна югуларна вена.
A. вярно
B. невярно | DA |
449. Горна празна вена може да бъде канюлирана през вътрешна югуларна вена.
A. вярно
B. невярно | Da |
451. Горна празна вена може да бъде канюлирана през вена субклавия.
A. вярно
B. невярно | da |
453. При промивка на стомаха обемът на течността, която се влива е ..... от обема на стомаха?
A. 15%
B. 20%
C. 25%
D. 30%
E. 35%
F. 37,48% | C. 25% |
454. Стомашната промивка при деца се извършва с:
A. обикновена вода
B. 0,9% разтвор на натриев хлорид
C. и двете | B. 0,9% разтвор на натриев хлорид |
455. Плевралната пункция се извършва най-често в:
A. седмо междуребрие по задна аксиларна линия
B. пето междуребрие, на 1-2 см от външния ръб на сърдечното притъпление | A. седмо междуребрие по задна аксиларна линия |
456. При хипогликемия НЕ се прилага:
a) Глюкагон 1мгs.c. или i.m.
b) Solutio glucosae 40% i.v.
c) Serum glucosae 5% i.v.
d) Insuline actrapide s.c. | d) Insuline actrapide s.c. |
457. Кое от следните НЕ е остро усложнение на захарният диабет:
a) хипогликемия
b) кетоацидоза
c) хиперосмоларна кома
d) диабетна нефропатия | d) диабетна нефропатия |
458. При лечение на кетоацидоза, 5% Глюкозни разтвори се добавят към терапията, когато нивата на кръвната захар са под:
a) 20 mmol/l
b) 17 mmol/l
c) 5 mmol/l
d) 13 mmol/l | d) 13 mmol/l |
459. Кое от следните НЕ е вярно за кетоацидозата
a) при кетоацидоза дишането е кусмаулово
b) при кетоацидоза имаме високи кръвно-захарни нива, ацидоза и дехидратация
c) при кетоацидоза пациентите са дехидратирани
d) при кетоацидоза пациентите са в хиповентилация | d) при кетоацидоза пациентите са в хиповентилация |
460. Лечението на кетоацидозата НЕ включва:
a) корекция на хиповолемията
b) корекция на хипогликемията
c) корекция на ацидозата
d) корекция на електролитните нарушения | b) корекция на хипогликемията |
461. Кое от следните твърдения за лечението на кетоацидоза е вярно:
a) За корекция на кръвно-захарните се прави подкожен дългодействаш инсулин
b) Изчисленото количество бързодействащ инсулин се прилага венозно болус в доза 1U/kg
c) Инфузията на бързодействащ инсулин започва с 0,1 U/kg I.v болус, след което се продължава 0,1 U/kg/h I.v. инфузия
d) За корекция на кръвно-захарните нива се инфузира дългодействащ инсулин в доза 0,1 U/kg I.v. болус | c) Инфузията на бързодействащ инсулин започва с 0,1 U/kg I.v болус, след което се продължава 0,1 U/kg/h I.v. инфузия |
462. Пациент на 20г в коматозно състояние, история на захарен диабет тип I, измерена кръвна захар 1,5 mmol/l. Най-адекватното лечение е:
a) Налоксон 0,4 мг I.m.
b) Инсулин актрапид 10U s.c.
c) Glucagone 1mg s.c.
d) Solutio glucosae 40% 20ml per os | c) Glucagone 1mg s.c. |
463. За лечението на диабетната кетоацидоза НЕ е вярно:
a) към терапията не се включват разтвори, съдържащи калий, тъй като инфузията на инсулин води до излизане на К+ от клетките и съответна хиперкалиемия
b) при калиеви нива <4.0 mmol/l към терапията се добавя KCL, тъй като инсулинът води до навлизане на калия в клетките
c) първоначалната хиперкалемия се дължи на компенсаторната реакция на организма при ацидоза
d) Инфузията на KCL се извършва бавно венозно, поради риск от ритъмно-проводни нарушения | a) към терапията не се включват разтвори, съдържащи калий, тъй като инфузията на инсулин води до излизане на К+ от клетките и съответна хиперкалиемия |
464. За нарушенията на дишането при кетоацидоза е вярно:
a) пациентите с диабетна кетоацидоза са в хиповентилация, което цели задръжка на СО2 и корекция на ацидозата
b) пациентите с диабетна кетоацидоза са с дишане тип Чейн-Стоукс
c) пациентите с диабетна кетоацидоза са с Кусмаулово дишане, което цели хипервентилация, намаляване на нивата на СО2 и корекция на ацидозата
d) при диабетна кетоацидоза нямаме промяна в дишането, тъй като кето-телата не са летливи газове | c) пациентите с диабетна кетоацидоза са с Кусмаулово дишане, което цели хипервентилация, намаляване на нивата на СО2 и корекция на ацидозата |
465. Кое от следните НЕ е вярно за диабетната кетоацидоза
a) в урината на пациентите с ДКА се откриват завишени нива на кетони
b) в урината на паицентите с ДКА се откриват завишени нива на глюкоза
c) кръвно-захарните нива при диабетна кетоацидоза, най-често са <3 ммол/л
d) Кръвно-захарните нива при диабетна кетоацидоза най-често са >25 ммол/л | c) кръвно-захарните нива при диабетна кетоацидоза, най-често са <3 ммол/л |
466. Кое НЕ е вярно за лечението на Тиреотоксичната криза:
a) лечението включва корекция на дехидратацията с водно-солеви и глюкозни разтвори
b) лечението включва овладяване на тахикардията с неселективни бета-блокери
c) лечението включва корекция на нивата на тиреоидните хормони с L-тироксин
d) лечението включва корекция на нивата на тиреоидните хормони с тиреостатици | c) лечението включва корекция на нивата на тиреоидните хормони с L-тироксин |
467. Кое НЕ е вярно за лечението на Микседемната кома:
a) лечението включва осигуряване и подръжка на проходими дихателни пътища
b) лечението включва корекция на хиповолемията, хипотермията и хемодинамиката
c) лечението включва корекция на нивата на тиреоидните хормони с L-тироксин
d) лечението включва корекция на нивата на тиреоидните хормони с тиреостатици | d) лечението включва корекция на нивата на тиреоидните хормони с тиреостатици |
468. За хиперпаратиреодизъма НЕ е вярно:
a) увеличени нива паратхормон в кръвта
b) хипофосфатемия
c) хипoкалцемия
d) наблюдават се симптомите на Chvostek и Trousseau | c) хипoкалцемия |
469. При хипопаратиреодизъм НЕ се наблюдават:
a) хипокалцемия
b) симтом на Chostek И Trousseau
c) хиперкалцемия и хипофосфатемия
d) парестезии, ларингоспазъм, фокални и генерализирани гърчове | c) хиперкалцемия и хипофосфатемия |
470. За Diabetes insipidus е вярно:
a) диурезата е пропорционална на кръвно-захарните нива и с овладяване на нивата на кръвна захар, намалява осмотичната диуреза
b) дължи се на недостатъчна или липсваща секреция на АДХ от хипофизата и се характеризира с полиурия, полидипсия, нисък осмоларитет на урината
c) дължи се на повишена секреция на АДХ и се характеризира с олигурия и повишен осмоларитет на урината
d) При инсипиден диабет имаме нисък плазмен осмоларитет и висок осмоларитет на урината | b) дължи се на недостатъчна или липсваща секреция на АДХ от хипофизата и се характеризира с полиурия, полидипсия, нисък осмоларитет на урината |
471. За давенето и удавянето е вярно:
a) Давенето се характеризира с картина на клинична смърт
b) Удавянето се характеризира с картина на клинична смърт
c) Удавянето в студена вода настъпва по-бавно, от удавяне в топла вода
d) При пациент с удавяне най-важното е бързото изваждане от водата и възможно най-бързият транспорт до болнично заведение | b) Удавянето се характеризира с картина на клинична смърт |
472. При давенето имаме следните фази:
a) Давенето протича в две фази: загуба на съзнание и клинична смърт
b) Давенето се характеризира с четири фази: рефлекторна апнея, диспнея, терминална апнея и сърдечно спиране
c) Давенето се характеризира само с една фаза – попадане на вода в дихателните пътища с последващо спиране на дишането
d) Давенето има следните фази: апнея, кома, клинична смърт | b) Давенето се характеризира с четири фази: рефлекторна апнея, диспнея, терминална апнея и сърдечно спиране |
473. Кое от следните състояния за кесонната болест НЕ е вярно:
a) най-често се среща при гмуркачи
b) предизвиква се от декомпресията при излизане от дълбочина,разтворените в кръвта газове (азот) и преминават в газообразно състояние – газова емболия
c) Съпровожда се с болки в зъби, кости, стави, мускули
d) кесонната болест не е спешно състояние, застрашаващо живота | d) кесонната болест не е спешно състояние, застрашаващо живота |
474. За лечението на удавянето е вярно:
a) при лечението на удавянето, най-важното е възстановяването на дишане и сърдечна дейност
b) при удавяне се започва с 5 обдишвания, след което се извършва Кардио-пулмонална ресусцитация, прекордиални компресии и обдишвания в съотношение 30:2 при възрастни, 15:2 при деца
c) при удавянето е от съществено значение почистване на горните дихателни пътища от чужди тела
d) всичко е вярно | d) всичко е вярно |
475. Basic life support при удавяне НЕ включва:
a) прекордиални компресии
b) дишане уста в уста или уста в нос
c) почистване на горните дихателни пътища от чужди тела
d) ендотрахеална интубация и обдишване с АМБУ | d) ендотрахеална интубация и обдишване с АМБУ |
476. Advanced lige support при удавяне включва:
a) ендотрахеална интубация и обдишване с АМБУ
b) прекордиални компресии, осигуряване на венозен достъп, Адреналин I.v.
c) ЕКГ и дефибриация при картина на VF/ VT
d) всичко изброено | d) всичко изброено |
477. За давенето НЕ е вярно:
a) при удавяне в сладка вода се наблюдава хемодилуция и лизис на еритроцитите
b) при удавяне в солена вода се наблюдава хемоконцентрация и белодробен оток
c) клиничната картина при давене в сладка вода не се различава от давене в солена вода – клинична смърт
d) давенето с сладка вода протича с пневмония, давенето в солена с клиничната картина на клинична смърт | d) давенето с сладка вода протича с пневмония, давенето в солена с клиничната картина на клинична смърт |
478. За Basic life support при давене и удавяне е вярно:
a) КПР се започва, когато удавникът се изкара на брега
b) Най-важното при КПР е навременното повикване на екип на Спешна медицинска помощ
c) BLS започва във водата с обдишвания, продължава се на брега с компресии, обдишвания, премахване на мокрите дрехи и пасивно затопляне
d) пациент с удавяне се поставя в странично безопасно положение и се чака специализирана медицинска помощ | c) BLS започва във водата с обдишвания, продължава се на брега с компресии, обдишвания, премахване на мокрите дрехи и пасивно затопляне |
479. Кръвно-газовият анализ на пациент с удавяне ще има следният характер:
a) хипоксемия, хиперкапнея и респираторна ацидоза
b) хипокапнея с респираторна алкалоза
c) хипоксемия с респираторна алкалоза
d) метаболитна ацидоза | a) хипоксемия, хиперкапнея и респираторна ацидоза |
480. Най-честото усложнение от страна на дихателните пътища след давене и удавене е:
a) АРДС
b) пневмония
c) бронхит
d) белодробен абсцес | a) АРДС |
481. Патофизиологията на белодробните нарушения при удавяне се характеризират с:
a) кардиогенен белодробен оток
b) некардиогенен белодробен оток
c) едем на лигавицата на бронхиолите със склонност към спазъм
d) увеличена дебелина алвеоло-капилярното пространство, поради инфекциозен процес | b) некардиогенен белодробен оток |
482. Advanced life support при удавяне НЕ включва:
a) ендо-трахеална интубация и механична вентилация
b) осигуряване на венозен източник
c) изваждане на удавника от водоема и премахване на мокрите дрехи
d) дефибрилация с начална енергия на тока 2-4 J/kг | c) изваждане на удавника от водоема и премахване на мокрите дрехи |
483. Патофизиологично, аспирацията на 1-3мл/кг вода в дихателните пътища:
a) Подобрява белодробния къмплайанс и намалява интрапулмоналния шънт
b) Намалява белодробния къмплайанс, тъй като води до разрушаване на сърфактанта
c) Намалява белодробния къмплайанс, тъй като води до запушване на алвеолите със сърфактант
d) Не променя белодробния къмплайанс, тъй като не попада в алвеолите | b) Намалява белодробния къмплайанс, тъй като води до разрушаване на сърфактанта |
484. Prolonged life support при пациенти с удавяне:
a) се започва още във водоема, с обдишвания с шнорхел
b) се започва на брега, с компресии и обдишвания
c) се започва в линейката по време на транспорта на болния
d) се започва след успешен Basic & Advanced life support и включва борба ацидозата, хипотермията, ОДН, ОБН и мозъчният оток | d) се започва след успешен Basic & Advanced life support и включва борба ацидозата, хипотермията, ОДН, ОБН и мозъчният оток |
485. Prolonged life support при пациенти с АРДС след давене и удавене включва:
a) ендотрахеална интубация и механична вентилация
b) приложение на венозни антибиотици
c) приложение на кортикостероиди
d) всичко е вярно
e) нито едно не е вярно | d) всичко е вярно |
486. Prolonged Life Support при пациенти с мозъчен оток след давене и удавене включва:
a) Изкуствена белодробна вентилация, с нива на EtCO2 <30 mmHg
b) I.v. Манитол 10%
c) Кортикостероиди
d) всичко е вярно
e) нито едно не е вярно | d) всичко е вярно |
487. Кое от следните медикаменти се използва за лечение на гърчови състояния:
a) Мидазолам
b) Тиопентал
c) Валпроева киселина
d) всичко е вярно
e) нито едно не е вярно | d) всичко е вярно |
488. За лечението на ацидозата при пациенти с удавяне е вярно:
a) извършва се при pH<7.1 и включва I.v приложение на NaHCO3 в доза (BE x Kg на пациента x 0,3)/2
b) извършва се при pH<7.35 и включва I.v приложение на NaHCO3 в доза (BE x Kg на пациента x 0,3)/2
c) не се налага лечение на ацидозата при пациентите
d) извършва се при pH>7.4 ивключва I.v приложение на NaHCO3 в доза BE x Kg на пациента/ 2 | извършва се при pH<7.1 и включва I.v приложение на NaHCO3 в доза (BE x Kg на пациента x 0,3)/2 |
489. Индикатори за добра прогноза след удавяне са:
a) ранно начало на КПР с добра ефективност
b) Възраст < 14 год
c) Палпируем пулс при пристигане в ICU
d) всичко е вярно
e) Нито едно не е вярно | d) всичко е вярно |
491. За АРДС при пациенти с удавяне е характерно:
a) двустранни петнисти засенчвания на рентгенова снимка
b) тежка хипоксия, ниски SpO2 и PaO2
c) PaO2 : FiO2 < 300
d) всичко е вярно
e) нито едно не е вярно | d) всичко е вярно |
492. АРДС след удавяне се лекува с:
a) ендотрахеална интубация и изкуствена белодробна вентилация
b) PEEP – 5-10 mmHg
c) С ниски дихателни обеми 4-6 мл/кг и висока ДЧ
d) всичко е вярно
e) нито едно не е вярно | d) всичко е вярно |
493. Крайните органни ефекти след удавяне включват:
a) Остра бъбречна недостатъчност
b) Остра дихателна недостатъчност
c) Кома и мозъчна смърт
d) всичко е вярно
e) Нито едно не е вярно | d) всичко е вярно |
494. Кое от посочените може да бъде изход от удавяне:
a) възстановяване на дишане, сърдечна дейност и съзнание, след успешен КПР
b) мозъчна смърт
c) биологична смърт
d) всичко е вярно | d) всичко е вярно |
495. При удавяне в сладка вода:
a) в белите дробове попада хипотонична вода, който нахлува в кръвообращението и води до хиперволемия
b) настъпва хемолиза, хемоглобинемия, хемоглобинурия, хипонатремия
c) при удавяне в сладка вода не се променят електролитите, тъй като сладката вода е бедна на електролити
d) всичко е вярно
e) а) и b) | e) а) и b) |
496. При удавяне в сладка вода:
a) в белите дробове попада хипертонична вода
b) хипертоничната вода в алвеолите води до некардиогенен белодробен оток, поради навлизащата от капилярите в алвеолите течност
c) развива се хемоконцентрация и хипернатремия
d) всичко е вярно
e) нито едно не е вярно | e) нито едно не е вярно
!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! |
497. ОБН при пациенти след удавяне се лекува с:
a) инфузия на бримкови диуретици (Фуроземид и/или Тораземид)
b) Хемодиализа
c) Поддържане на адекватно артериално налягане, осигуряващо добра перфузия на бъбрека
d) след удавяне не се наблюдават нарушения в бъбречната функция
e) а), b) и c) | e) а), b) и c) |
4498. Кое от следните не увеличава риска от удавяне:
a) употреба на алкохол
b) хронична епилепсия
c) възраст
d) рецидивираща аритмия | c) възраст |
499. Клиничната картина при удавяне НЕ включва:
a) лисваща пулсация на големите артерии
b) цианоза и липсващо дишане
c) хипотония, тахикардия, изпъкнали шийни вени и цианоза
d) зеници в мидриаза | c) хипотония, тахикардия, изпъкнали шийни вени и цианоза |
500. Удавянето се характерзира с клиничната картина на:
a) хипоксемична дихателна недостатъчност
b) хиперкапнеична дихателна недостатъчност
c) циркулаторна дихателна недостатъчност | a) хипоксемична дихателна недостатъчност |
501. Когато по време на ALS, при пациент с удавяне, на ЕКГ образа се наблюдава VF/VT:
a) правим 1мг атропин интравенозно
b) правим 1мг адреналин интравенозно
c) правим NaHCO3
d) извършва се дефибрилация с монофазен или бифазен дефибрилатор | d) извършва се дефибрилация с монофазен или бифазен дефибрилатор |
502. BLS при пациент с удавяне:
a) започва с 30 компресии и 2 обдишвания, след което се проверява за чужди тела в дихателните пътища
b) започва с 5 обдишвания, след което продължава с прекордиални компресии и обдишвания в съотношение 30:2
c) при BLS най-важното е премахването на мокрите дрехи на болния и започване на пасивно затопляне
d) включва интубация, дефибрилация, механична вентилация | b) започва с 5 обдишвания, след което продължава с прекордиални компресии и обдишвания в съотношение 30:2 |
503. ALS при пациент с удавяне НЕ включва:
a) поставяне на болния в странично безопасно положение
b) ендотрахеална интубация, механична вентилация и аспирация през ендотрахеалната тръба
c) механична вентилация с честота 12-16 /мин за възрастни и 24-40 /мин за деца и компресии 100/мин
d) a), b) и c)
e) а) и b) | a) поставяне на болния в странично безопасно положение |
504. КПР при удавено дете:
a) започва с 5 начални обдишвания, след което продължава с прекордиални компресии и обдишване уста в нос/ уста в уста в съотношение 15:2
b) започва с 5 начални обдишвания, след което продължава с прекордиални компресии и обдишване уста в нос/ уста в уста в съотношение 5:1
c) не се извършва КПР в детска възраст
d) започва с 5 начални обдишвания, след което продължава с прекордиални компресии и обдишване уста в нос/ уста в уста в съотношение 30:2 | a) започва с 5 начални обдишвания, след което продължава с прекордиални компресии и обдишване уста в нос/ уста в уста в съотношение 15:2 |
505. Най-честата причина за удавяне:
a) употреба на алкохол и/или наркотици
b) надхвърляне на възможностите на плувеца
c) влизане в бурно море и попадане в подводни течения
d) липса на безопасителни заграждения около басейните
e) всичко гореизброено | e) всичко гореизброено |
1. Терапия чрез висок-поток кислород през назална канюла (HFNO) се асоциира със следните предимства:
A. По-добър комфорт в пациента
B. Подобрява оксигенацията и дихателната честота в сравнение с кислород през обикновенна маска
C. Може да се прилага при деца (астма, бронхиолит, пневмония или транспорт на критично дете)
D. Подходяща методика след екстубация при пациенти, след продължителна ИБВ
E. Всички са верни | E. Всички са верни |
2. Класификация, с голямо клинично значение на пневмониите е:
A. Пневмонии, придобити в обществото
B. Вътреболнични пневмонии
C. Лобарна пневмония
D. A и B | D. A и B |
3. Вентилатор- ацоциирана пневмония (VAP) e:
A. Пневмония, възникваща 48-72ч. след ендотрахеална интубация
B. Пневмония, продобита в обществото
C. Вътреболнични пневмонии
D. Най-често е причинена от Gr + бактерии
E. Най-честите причинители са Gr – и мулти-резистентни бактерии
F. A, C, E | F. A, C, E |
4. Усложнения от механичната вентилация са:
A. Вентилатор- ацоциирана пневмония (VAP)
B. Пневмоторакс
C. Атрофия на диафрагмата
D. Намален УО (Ударен Обем) на сърцето
E. TRALI
F. A, B, C, D | F. A, B, C, D |
5. Превенция за Вентилатор- ацоциирана пневмония (VAP) включва следните мероприятия:
A. Елевация на горната част от тялото с 300
B. Субглотисна аспирация на всеки 1-2 часа
C. Проверка на налягането в маншета на тубуса на всеки 4 часа или поне двукратно в денонощието
D. Тоалет на зъбите и устната кухина двукратно в денонощието
E. Всичко по-горе изброено
F. Нищо от посочените твърдения | E. Всичко по-горе изброено |
6. Високи фракции на инспираторен кислород (FiO2) при ИБВ имат следните негативни последици:
A. Абсорбтивни ателектази
B. Влошен мукоцилиярен клирънс и бактерициден ефект на имунните клетки в белият дроб
C. Пулмонална интерстициална фиброза
D. Съществуват само предимства от високо FiO2
E. A, B, C | E. A, B, C |
7. Най-честата причина за шок при деца е:
A. Сърдечна недостатъчност
B. Изгаряния
C. Травма
D. Хиповолемичен шок, дължащ се на профузни повръщания и диарии | D. Хиповолемичен шок, дължащ се на профузни повръщания и диарии |
9. Основните патофизиологични механизми при развитие на дихателна недостатъчност са:
A. Хиповентилация
B. Хипервентилация
C. V/P вентилационно/ перфузионни нарушения
D. Интрапулмонален шънт
E. A, C, D | E. A, C, D |
10. Целите на вентилаторната поддръжка (ИБВ или неинвазивна белодробна вентилация - NIV) са:
A. Корекция на хипоксемията
B. Корекция на респираторната ацидоза
C. Покой на дихателната мускулатура
D. Хипокапнея
E. Всичко изброено
F. Нищо не е вярно
G. A, B, C | G. A, B, C |
11. Кое от твърденията е ГРЕШНО?
A. Епинефринът има проаритмогенен ефект
B. Допаминът в ниски дози (2-4мкг/кг/мин) има инотропен ефект
C. Допаминът в ниски дози (2-4мкг/кг/мин) има вазоконстриктивен ефект
D. Добутаминът има вазодилатативен ефект в пулмоналното кръвообращение | C. Допаминът в ниски дози (2-4мкг/кг/мин) има вазоконстриктивен ефект |
Шокът при кардиоверзио се синхронизира с:
A. Р вълната
B. R зъбецът
C. S зъбецът
D. Т вълната | B. R зъбецът |
Колко процента от нормалния минутен обем на сърцето може да се достигне при правилно изпълнение на индиректния сърдечен масаж?
A. 25%
B. 45%
C. 65%
D. 85% | A. 25% |
Кой от посочените ЕКГ образи има най-лоша дългосрочна прогноза?
A. Аистолия
B. Предсърдно трептене
C. Камерни фибрилации
D. Електромеханична дисоциация (PEA) | A. Аистолия |
Коя от изброените групи медикаменти влошават състоянието при пациенти с активно кървене от ерозивен гастрит?
A. НСПВС
B. Кортикостероиди
C. Симпатикомиметици
D. всички посочени | D. всички посочени |
18. Кое от изброените е възможно усложнение при продължително реанимационно лечение?
A. Диария
B. Паралитичен илеус
C. Кървене от ГИТ
D. всички посочени | D. всички посочени |
19. При тежка диария се развива?
A. Хиповолемия, метсболитна ацидоза, хипокалиемия
B. Хиперволемия, метаболитна ацидоза, хипокалиемия
C. Хиповолемия, метаболитна алкалоза, хипоалиемия
D. Хиповолемия, метаболитна алкалоза, хиперкалиемия | A. Хиповолемия, метсболитна ацидоза, хипокалиемия |
20. Кое от изброените състояния се характеризира с хипохлоремична алкалоза, хиповолемия и хипокалиемия?
A. Профузна диария
B. Тежко повръщане
C. Кървене от ГИТ
D. всички посочени | B. Тежко повръщане |
22. Капнографската крива показва:
А. наличие на белодробна вентилация
В. наличие на езофагеална интубация
C. разлика при ендотрахеална и ендобронхиална интубация
D. няма рутинно приложение при извършване на обща анестезия | А. наличие на белодробна вентилация |
23. Кое от изброените пособия за обдишване е супраглотисно?
А. класическа ларингеална маска
В. ларингеална маска тип I-GEL
C. ларингеална маска тип King tube
D. всички са верни | D. всички са верни |
Кое от изброените пособия за обдишване е субглотисно?
А. класическа ендотрахеална тръба
В. ларингеална маска тип I-GEL
С. двойнолуменна интубационна тръба тип Carlens
D. A и С | D. A и С |
25. Използването на кои медикаменти не се препоръчва при т. нар. ,,бърза интубация“ (RSI – Rapid Sequence Induction)?
A. опиати
B. бензодиазепини
C. дългодействащи миорелаксанти
D. Propofol | C. дългодействащи миорелаксанти |
26. Задържането на SpO2 над 90% в първите 1-2 мин. след интубация е сигурен белег за ендотрахеално позициониране на тръбата.
А. вярно
В. невярно | А. вярно |
Миорелаксанти могат да се използват при:
А. интубирани пациенти
В. при пациенти в съзнание
С. при пациенти със спинална анестезия
D. всички са верни | А. интубирани пациенти |
28. Кое от следните изследвания за дълбочината на анестезия е НАЙ-точно?
А. BIS – спектрометрия
В. измерване на инвазивно кръвно налягане
С. TOF - степен на мускулна релаксация
D. трахеален рефлекс | А. BIS – спектрометрия |
29. Предимствата на пре- и постоперативното обезболяване без използването на опиеви агонисти е:
А. намалява риска от възникване на дихателна депресия
В. намалява риска от потискане на имунната система
С. намалява риска от пристрастяване и злоупотреба
D. всички са верни | D. всички са верни |
В преданестезиологичната подготовка НЕ се включва:
А. анамнеза и физикален статус на пациента
В. корекция на водно-електролитните и алкално-киселинните нарушения
С. старателно попълване на медицинската документация
D. няма верен отговор | D. няма верен отговор |
31. При обща анестезия се препоръчва:
А. използване само на един вид медикамент с цел избягване на алергични реакции
В. използването на възможно най-много медикаменти с цел прилагане на по-малки дози
С. комбинирана и балансирана анестезия в зависимост от вида на оперативната намеса
D. използването на едни и същи анестетици, които са ни най-добре познати | С. комбинирана и балансирана анестезия в зависимост от вида на оперативната намеса |
32. При хирургична интервенция с обща инхалационна анестезия на пациент с BMI (body mass index) над 40 и обструктивна сънна апнея , кой анестетик предпочитате?
A. Sevoflurane
B. Isoflurane
C. Desflurane
D. N2O /райски газ/ | C. Desflurane
debel |
За целите на общата анестезия може ли да се прилага моноанестезия с инхалационен анестетик?
A. Да
B. Не | da |
Метод за едновременно лечение и обезболяване на панкреатит е:
A. опиоидна аналгезия
B. НСПВС + опиоиди
C. парацетамол+фентанил
D. епидурален продължителен блок | D. епидурален продължителен блок |
Кой метод на обезболяване изисква предварителна хидратация:
A. опиоидна аналгезия
B. НСПВС + опиоиди
C. спинална аналгезия
D. блок на pl. brachialis с Ропивакаин | C. спинална аналгезия |
Максимално допустимата доза на Бупивакаин е:
A. 3мг/кг
B. 1мг/кг
C. 6мг/кг | A. 3мг/кг |
. За удължаване на блока при локална анестезия, към разтвора може да се прибави:
A. атропин
B. адреналин
C. норадреналин
D. допамин | B. адреналин |
Ропивакаин е по-малко кардиотоксичен от бупивакаин:
A. вярно
B. невярно | A. вярно |
Кардиоакцелераторните фибри, понякога блокирани при невроаксиална техника са на ниво:
A. Тh1-4
B. L1-4
C. S1-4
D. C1-4 | A. Тh1-4 |
Антидот на локалните анестетици е:
A. адреналин
B. атропин
C. амиодарон
D. интралипид | D. интралипид |
. Дозата на Intralipid 20% при сърдечно спиране, причинено от Бупивакаин е:
A. 20мл/кг
B. 4мл/кг
C. 0.5 мл/кг
D. 1.5мл/кг | D. 1.5мл/кг |
Бупивакаин е по-кардиотоксичен от Лидокаин:
A. вярно
B. невярно | A. вярно |
Плазмените концтрации на локални анестетици, водещи до ЦНС-токсичност, са по-ниски от тези нужни за развитие на кардиотоксичност:
A. вярно
B. невярно | A. вярно |
44. Пациент с Glasgow Coma Scale от 8т. е редно да се:
A. хидратира с 500мл кристалоид
B. интубира
C. профилактира с антибиотик
D. преведе в хиругично отделение | B. интубира |
45. При „апнеа тест“ е задължително да се достигне РаСО2 от...:
A. 60 mmHg
B. 35 mmHg
C. 90 mmHg
D. 40 mmHg | A. 60 mmHg |
46. При „апнеа тест“, извършван на пациент с анамнеза за ХОББ, е задължително да се достигне РаСО2 от...:
A. 20 mmHg, над изходното
B. 10 mmHg, над изходното
C. 5 mmHg, над изходното
D. 35 mmHg, над изходното | A. 20 mmHg, над изходното |
47. Анизокория, с едностранно разширена зеница, може да бъде знак за:
A. транстенториално мозъчно вклиняване
B. главоболие
C. болка
D. хипервентилация | A. транстенториално мозъчно вклиняване |
48. Триада на Къшинг представлява:
A. брадикардия, тахипнеа, хипотензия
B. брадикардия, брадипнеа, хипертензия
C. тахикардия, брадипнеа, хипертензия
D. тахикардия, кашлица, експекторация | B. брадикардия, брадипнеа, хипертензия |
49. Триада на Къшинг се наблюдава при:
A. пневмония
B. инфаркт на миокарда
C. повишено вътречерепно налягане
D. белодробна тромбемболия | C. повишено вътречерепно налягане |
50. При субарахноидална хеморагия, най-изразен вазоспазъм се наблюдава:
A. на 5ти-7ми ден
B. на 3ти ден
C. на 14ти ден
D. на 21ви ден | A. на 5ти-7ми ден |
52. “Triple H” - терапия представлява:
A. хемодилуция, хиперволемия, хипертензия
B. хемодилуция, хипотензия, хиповолемия
C. хемолиза, хиповолемия, хипотензия | A. хемодилуция, хиперволемия, хипертензия |
Нормалното вътречерепно налягане е:
A. 7-15 mmHg
B. 3-7 mmHg
C. 25-30 mmHg
D. 20-45 mmHg | A. 7-15 mmHg |
1. Отклонението в баланса на кой йон е водещ при ВЕР нарушения:
А. Na+
B. К+
C. Mg+ | А. Na+ |
. Кои от следните йони имат по-голяма интрацелуларна в сравнение е екстрацелуларна концентрация:
A. Na+
B. К+
C. Cа++
D. хлориди
E. бикарбонати | B. К+ |
. Хипонатриемията:
А. може да увеличи интрацелуларната течност
B. увеличава диурезата
C. при остро начало, може да доведе до мозъчен оток
D. може да увеличи плазмения осмоларитет | C. при остро начало, може да доведе до мозъчен оток |
Интрацелуларната течност:
A. е приблизително 2 пъти повече от екстрацелуларната
B. обемът може да се измерва директно
C. е приблизително еднаква за всички тъкани | A. е приблизително 2 пъти повече от екстрацелуларната |
. В състояние на покой PaCO2 зависи от:
A. алвеоларната вентилация
B. от PaO2
C. от SatO2 | A. алвеоларната вентилация |
. Хипонатриемията води до:
A. обърканост
B. хипервентилация
C. кома
D. тахикардия
E. А и C | E. А и C |
10. Хипонатриемията:
A. трябва да се коригира с хипертоничен разтвор на NaCl
B. налице е нарушение в секрецията на алдостерон
C. винаги е свързана с нарушения на телесните течности
D. трябва да се интерпретира с други клинични данни | D. трябва да се интерпретира с други клинични данни |
. При екстемно високи стойности на серумния К+ се прилага:
A. Калциеви препарати перорално
B. Са глюконат или Са хлорид интравенозно
C. кортикостероиди интравенозно | B. Са глюконат или Са хлорид интравенозно |
12. Хипокалиемия може да се развие при:
A. лечение на диабетна кетоацидоза
B. масивни изгаряния
C. прилагане на недеполяризиращи миорелаксанти | A. лечение на диабетна кетоацидоза |
Хипокалиемия може да се развие при:
A. лечение със Спиронолактон
B. инфузия на Nа бикарбонат
C. метаболитна ацидоза | B. инфузия на Nа бикарбонат |
14. Хиперкалциемия може да се дължи на:
A. дефицит на Vit B
B. дефицит на Vit D
C. първичен хиперпаратиреоидизъм
D. повишен серумен калцитонин | C. първичен хиперпаратиреоидизъм |
16. Белези на хиперкалциемия могат да са:
A. удължен Q-T интервал
B. кома
C. катаракта
D. положителен белег на Trusseau | B. кома |
17. Удължен Q-T интервал се среща при:
A. хиперкалциемия
B. хипокалиемия
C. хипермагнезиемия
D. Новфилин | B. хипокалиемия |
24. Анионна празнина е :
A. разликата между най-високите измерени концентрации на основните катиони и основните аниони
B. разликата между най-високите измерени концентрации на основните аниони и основните катиони
C. разликата между стандартни и актуални бикарбонати | A. разликата между най-високите измерени концентрации на основните катиони и основните аниони |
26. Дихателна алкалоза:
A. първично намаление на PaCO2 под нормата
B. PaCO2 > 40mmHg
C. най-честата причина е алвеоларната хиповентилация
D. развива се компенсаторна метаболитна алкалоза | A. първично намаление на PaCO2 под нормата |
26. Хлорзависима метаболитна алкалоза:
A. намалява се секрецията на К+
B. честа причина е загуба на стомашно съдържимо
C. при нарушена минералкотикоидна активност | B. честа причина е загуба на стомашно съдържимо |
28. Дневни водни нужди:
A. 10-20 ml/kg BW
B. 30-40 ml/kg BW
C. 50-60 ml/kg BW | B. 30-40 ml/kg BW |
Дневните енергийни нужди изчисляваме по:
A. Формула на Харис – Бенедикт за определяне на основната обмяна
B. Формула за определяне на BMI
C. Формула на Уебър за определяне на дневните енергийни нужди | A. Формула на Харис – Бенедикт за определяне на основната обмяна |
. Дневни енергийни нужди:
A. 10-20 ккал/кг/ден
B. 30-35 ккал/кг/ден
C. 50-60 ккал/кг/ден | B. 30-35 ккал/кг/ден |
31. В сравнение с екстрацелуларната , интрацелуларната течност има :
A. по – ниска концентрация на хлориди
B. по – висока концентрация на Н+ катиони
C. по – висока концентрация на К+
D. всички са верни | D. всички са верни |
Фактори, които определят отделянето на Na+ с урината са:
А. концентрацията на Na+ в плазмата
B. степен на гломерулна филтрация
C. плазмени нива на ренин
D. концентрация на аниони в дисталните тубули
E. всички са верни | E. всички са верни |
33. Интрацелуларната течност:
А. обменя се свободно с другите компартименти
B. съдържа повече калий от екстрацелуларната течност
C. приблизително е два пъти повече от екстрацелуларната
D. всички са верни | D. всички са верни |
34. В състояние на покой PaCO2 зависи от:
A. сърдечен дебит
B. алвеоларна вентилация
C. продукция на CO2
D. всички са верни | D. всички са верни |
35. При екстремно високи стойности на серумния К+ се прилага:
А. Na бикарбонат интравенозно
B. Ca глюконат или хлорид интравенозно
C. глюкоза с инсулин интравенозно
D. всички са верни | D. всички са верни |
36. Тежка хиперкалиемия може да се подозира при:
А. липса на Р – вълни в ЕКГ
B. намаление на серумните бикарбонати
D. приложение на Суксаметониум при пациенти с обширно изгаряне
E. всички са верни | E. всички са верни |
37. АКР:
А. при продължително прилагане на бримкови диуретици , се развива метаболитна алкалоза
B. стандартния бикарбонат е нисък при метаболитна ацидоза
C. около 70% от CO2 се транспортира като бикарбонат
D. всички са верни | D. всички са верни |
38. Кои от следните състояния са свързани с хипокалиемия:
А. диария
B. рабдомиолиза
C. паралитичен илеус
D. А и С | D. А и С |
При повръщане могат да настъпят следните метаболитни промени:
А. алкалоза
B. намалено отделяне на Cl- с урината
C. увеличаване отделянето на Na+ с урината
D. увеличено отделяне на калий с урината
E. всички са верни | E. всички са верни |
При тоталното парентерално хранене , дневните нужди на кг/тегло са:
А. глюкоза 3 g
B. натрий 1-2 mmol
C. белтъци 1,3 – 1,5 g
D. водa 30 ml – 40 ml
E. всички са верни | E. всички са верни |
41. Усложнения на тоталното парентерално хранене са :
А. сепсис
B. метаболитна алкалоза
C. при внезапно спиране , може да се развие хипергликемия
D. хиперосмоларна дехидратация
E. A и D | E. A и D |
42. Преминаването на калий в клетките се стимулира от :
А. ацидоза
B. инсулин
C. хепарин
D. адреналин
E. B и D | E. B и D |
43. NaHCO3 се прилага при лечението на :
А. сърдечен арест
B. удавяне
C. диабетна кетоацидоза
D. уремична ацидоза
E. бъбречна тубулна ацидоза | D. уремична ацидоза |
44. Хиперкалиемията при приложение на Суксаметониум ( деполяриз. релаксант ):
А. може да се предотврати с прекурализация
B. води до повишение на серумния К+ с около 0,5 – 1 mmol/l
C. е по – изразено при пациенти с олигурична остра бъбречна недостатъчност
D. е по – изразено при пациенти с хронична бъбречна недостатъчност | B. води до повишение на серумния К+ с около 0,5 – 1 mmol/l |
45. Водно – електролитни нарушения:
А. хиперосмоларитет – хипернатриемия Na+≥145mmol/l
B. хиперосмоларитет – хипонатриемия Na+≤135mmol/l
C. хипоосмоларитет - хипонатриемия Na+≤135mmol/l
D. хипоосмоларитет - хипернатриемия Na+≥145mmol/l
E. A и C | E. A и C |
46. Хипокалиемия :
А. плазмена концентрация на К+≤3,5mmol/l
B. хипокалиемия поради навлизане на К+ интрацелуларно
C. хипокалиемия поради увеличени загуби на К+ от бъбреците и ГИТ
D. всички са верни | D. всички са верни |
47. Хлорзависима метаболитна алкалоза:
А. най – честа причина е терапия с диуретици
B. при недостик на NaCl
C. намаляване на извънклетъчната течност
D. всички са верни | D. всички са верни |
48. Хлорнезависима метаболитна алкалоза:
А. най – честата причина е повишена минералкортикоидна активност
B. намаляване на извънклетъчната течност
C. наблюдава се при обилни вливания на бикарбонати
D. А и C | D. А и C |
49. Хлорнезависима метаболитна алкалоза:
А. недостик на NaCl
B. при обилни вливания на бикарбонати
C. при вливания на големи количества кръвни продукти или колоиди
D. B и C | D. B и C |
52. Какво е съдържанието на Na+ екстрацелуларно:
А. 115 mmol/l – 125 mmol/l
B. 135 mmol/l – 150 mmol/l
C. 150 mmol/l – 165 mmol/l | B. 135 mmol/l – 150 mmol/l |
54. Състава на ЕЦТ значително се различава от състава на ИЦТ:
А. по – високо съдържание на белтъци в клетките
B. по – ниско съдържание на белтъци в клетките
C. еднакво е съдържанието на белтъци в ЕЦТ и в ИЦТ | А. по – високо съдържание на белтъци в клетките |
55. Хипокалциемия:
А. при хипопаратиреоидизъм
B. при сепсис
C. при кръвопреливане
D. при остър панкреатит
E. всички са верни | E. всички са верни |
56. Ефекти на хипомагнезиемията:
А. парестезии
B. гърчове
C. СС електрическа нестабилност
D. всички са верни | D. всички са верни |
59. При смесено хранене колко е максималният процент на парентералното хранене:
А. 50%
B. 60%
C. 70% | B. 60% |
60. Колко килокалории доставят 1грам от следните нутриенти:
А. глюкоза – 4 ккал
B. белтъчини – 4 ккал
C. мазнини – 9 ккал
D. всички са верни | D. всички са верни |
1. С- нервните влакна, които провеждат болката :
A. са по-малко на брой от А делта влакната в сензорните нервни снопове
B. провеждат със скорост около 5-25 м/сек
C. завършват в ламина II на задните рога на гръбначния мозък | C. завършват в ламина II на задните рога на гръбначния мозък |
2. Болката:
A. се предава по латералния спиноталамичен път
B. не може да се модулира на ниво гръбначен мозък от десцендентни нервни влакна
C. операции на кортекса предизвикват болка | A. се предава по латералния спиноталамичен път |
3. Предаване на болката:
A. А-делта са миелинизирани, а С влакната са немиелизирани
B. висцералната болка се предава по миелинизираните влакна
C. А-делта и С влакната не пренасят температурна сетивност | A. А-делта са миелинизирани, а С влакната са немиелизирани |
При прилагане директно върху нервните окончания , болка могат да предизвикат:
A. адреналин
B. атропин
C. серотонин | C. серотонин |
5. Фактори които влияят върху възприятията на болка са:
A. депресия
B. хипотония
C. хипертермия | A. депресия |
6. Деаферентна болка:
A. фантомна болка след ампутация
B. болка при притискане на нерв
C. телесен израз на душевно натоварване | A. фантомна болка след ампутация |
8. Лечение на острата следоперативна болка:
A. лечението на острата следоперативна болка с НСПВС или НЕ- НСПВС е достатъчно
B. НСПВС или НЕ- НСПВС + опиати
C. недостатъчното следоперативно обезболяване не води до следоперативни усложнения | B. НСПВС или НЕ- НСПВС + опиати |
9. Действието на опиоидите върху мозъчните рецептори зависи от:
A. не зависи от мястото на приложение
B. мозъчния кръвоток
C. не зависи от проницаемостта на кръвно – мозъчната бариера | B. мозъчния кръвоток |
10. Индуцираната от опиоидите брадикардия:
A. в резултат на централна вагусова стимулация
B. среща се и при пациенти с двустранна ваготомия
C. не е в резултат на директно действие на опиоидите върху синусовия възел | A. в резултат на централна вагусова стимулация |
11. Индуцираната от опиоидите мускулна ригидност:
A. се среща често при много високи дози
B. се среща по-често при млади пациенти
C. обхваща само гръдните мускули | A. се среща често при много високи дози |
12. Ремифентанил:
A. има кратка продължителност на действие , поради бързо преразпределение
B. има сходна сила на действие като Фентанил
C. има удължено действие при пациенти с дефицит на плазмена холинестераза | B. има сходна сила на действие като Фентанил |
14. Фармакологични ефекти на Морфина са:
A. хистаминолиберация
B. кашлица
C. повишена саливация | A. хистаминолиберация |
15. Фентанил:
A. има 10 пъти по-силно действие от Морфина
B. е липоразтворим
C. не кумулира след многократни дози | B. е липоразтворим |
16. При епидурално приложение на Морфин, може да се наблюдава:
A. респираторна депресия
B. мускулна слабост
C. тежка хипотония | A. респираторна депресия |
17. Хипералгезия:
A. стимули предизвикващи съвсем лека болка при нормални условия, водят до възникване на остра и продължителна болка
б/ неприятни или патологични усещания при наличие или при отсъствие на стимулация
в/ отслабена реакция при ноцицептивна стимулация | A. стимули предизвикващи съвсем лека болка при нормални условия, водят до възникване на остра и продължителна болка |
18. Парестезия:
A. възприемане на патологични усещания при липса на реална стимулация
B. болка, локализирана в зоната на инервация на един или няколко нерва
C. след ампутация на крайник | A. възприемане на патологични усещания при липса на реална стимулация |
21. С – нервните влакна , които провеждат болката:
А. провеждат със скорост по – малко от 2 м/ сек
B. провеждат усещането за топлина
C. са единствените ноцицептивни аферентни влакна в гръдния кош и коремната кухина
D. всички са верни | D. всички са верни |
22. Болката :
А. може да се модулира на ниво гръбначен мозък от ендорфинергични неврони
B. фронталния кортекс може да потисне таламусното приемане на болката
C. се предава по латералния спиноталамичен път
D. всички са верни | D. всички са верни |
23. Предаване на болката:
А. острата болка се предава по А – делта влакната , а тъпата болка – по С влакната
B. ламина II в задните рога съдържа инхибиторни неврони, които модулират болковото предаване
C. освен болка А – делта и С влакната пренасят и температурна сетивност
D. всички са верни | D. всички са верни |
24. При прилагане директно върху нервните окончания , болка могат да предизвикат:
А. простагландини
B. брадикинини
C. хистамин | C. хистамин |
26. Налоксон:
А. е антагонист на капа – рецепторите
B. е антагонист на мю – рецепторите
C. антагонизира дихателната депресия, предизвикана от Морфин
D. прилага се под формата на таблетки
E. B и C | E. B и C |
27. Морфин:
А. не предизвиква хистаминолиберация
B. няма активни метаболити
C. има елиминационен полуживот 3 – 4 часа | C. има елиминационен полуживот 3 – 4 часа |
28. Действието на опиоидите върху мозъчните рецептори зависи от:
А. не зависи от обема на разпределение
B. не зависи от степента на йонизация и степента на свързване с плазмените белтъци
C. зависи от проницаемостта на кръвно – мозъчната бариера | C. зависи от проницаемостта на кръвно – мозъчната бариера |
29. Индуцираната от опиоидите брадикардия:
А. в резултат на централна вагусова стимулация
B. не се среща при пациенти с двустранна ваготомия
C. в резултат на директно действие на опиоидите върху синусовия възел
D. всички са верни | D. всички са верни |
30. Индуцираната от опиоидите мускулна ригидност:
А. не зависи от приложената доза
B. не зависи от прилагането на райски газ
C. може да се антагонизира с Налоксон | C. може да се антагонизира с Налоксон |
31. Морфин:
А. стимулира хеморецепторната тригерираща зона
B. предизвиква респираторна депресия
C. може да предизвика хистаминолиберация
D. всички са верни | D. всички са верни |
32. При епидурално приложение на Морфин, може да се наблюдава:
А. гадене и повръщане
B. респираторна депресия
C. сърбеж
D. всички са верни | D. всички са верни |
33. Аналгезия:
А. липса на усещане за болка спонтанно или след болков стимул при пациенти в съзнание
B. липса на двигателна реакция при болков стимул
C. A и B | C. A и B |
34. Ноцицептивна болка:
А. стимулиране на болковите рецептори от освободените медиатори на възпаление
B. болка от рана
C. болка от възпаление
D. всички са верни | D. всички са верни |
35. Невралгия:
А. дразнене по хода на нервните влакна – механично или от метаболитни продукти
B. диабетна невропатия
C. херпес зостер
D. всички са верни | D. всички са верни |
36. Психосоматична болка:
А. телесен израз на душевно натоварване
B. болка от възпаление
C. диабетна невропатия | А. телесен израз на душевно натоварване |
37. Остра болка:
А. персистира 6 и повече месеца
B. причина – инцидент, травма, хирургично или друго увреждане
C. ход – спонтанно обратно развитие е необичайно | B. причина – инцидент, травма, хирургично или друго увреждане |
38. Хронична болка:
А. кратка продължителност
B. причина – възможно е асоцииране с онкологично или хронично незлокачествено заболяване
C. ход – обратно развитие при оздравяване на основната причина | причина – възможно е асоцииране с онкологично или хронично незлокачествено заболяване |
39. Алодиния:
А. слаб стимул ( лек допир) предизвиква силна болка
B. патологично усещане при липса на стимул
C. след ампутиране на крайник | А. слаб стимул ( лек допир) предизвиква силна болка |
40. Каузалгия:
А. незначително нараняване създава усещане за силна, пареща, продължителна болка
B. патологично усещане при наличие или отсъствие на стимул
C. болка, локализирана в зоната на инервацията на един или няколко нерва | А. незначително нараняване създава усещане за силна, пареща, продължителна болка |